Таньо Клисуров Бегство Бягство

Красимир Георгиев
„БЯГСТВО“ („БЕГСТВО”)
Таньо Стоянов Клисуров (1944-2024 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Денис Карасёв
 
 
Таньо Клисуров
БЯГСТВО

В планинското село щастлив си, приятелю, казваш.
Вън снежният вятър от дни заканително шътка.
Но вътре допрял си на печката топлата пазва –
почти сте в любовна прегръдка.
 
Машината пишеща млъкна с клавиши ръждясали.
Но котката твоя да мърка не спира, не спира.
В такова спокойствие като на сън се унася
човек и прекрачва в смъртта, сякаш без да умира.
 
Надявам се крачка такава ти няма да сториш
поне до април, ще дочакаш край своя транзистор.
Жужат новините: диктатор е нейде съборен,
пленен самолет търси в мрак принудително писта,
 
във тенис веригата – бум на ракетите млади…
Ти всичко узаваш, за всичко така се вълнуваш.
Бедата е там, че за нас сега никой не страда,
светът е забравил дори, че със теб съществуваме.
 
Но тази забрава да не превръщаме в драма,
албума на времето да не разлистяме мрачно.
Там просто ще видим, че нашите снимки ги няма;
където стояли са, срещат ни тъмни квадратчета.


Таньо Клисуров
БЕГСТВО (перевод с болгарского языка на русский язык: Денис Карасёв)

Вот ты говоришь, что ты в горном селении счастлив.
Снаружи пурга угрожающе воет, приятель.
И к печке за пазуху ты забираешься часто,
и к ней прижимаешься, будто в любовных объятьях.

Твоя пишмашинка ржавеет, молчит на кровати,
но кошка твоя на полу все мурлычет, мурлычет.
В спокойствии этом тебя будто сон накрывает
и, не умирая, ты в смерть переходишь привычно.

Надеюсь, что все же совсем не уйдешь никуда ты
хотя б до апреля, дождешься у радиоточки
с жужжаньем известий, что где-то низложен диктатор,
что аэроплан не взлетел этой вьюжною ночью,

что в теннисе новый игрок в победителях первых,
о всем ты волнуешься, стонет за окнами ветер.
О нас-то никто волноваться не будет, наверно,
и даже святой позабыл нас с тобою на свете.

Не будем трагедию делать из этого, друг мой,
и времени фотоальбом нам давно опостылел –
в нем нет наших снимков, к нему приложил кто-то руку –
где были они, там зияют квадраты пустые.